четвъртък, 12 април 2012 г.
Пъзелът. (част първа)
Пъзелът е игра, при която много на брой и с различна големина и форма плочки трябва да бъдат правилно подредени, така че да образуват картина с предварително известно за играещия изображение.
Плочките на пъзела обикновено са направени от пресован картон, върху който е залепена гланцирана хартия с отпечатано изображение, срещат се и пъзели, изработени от пластмаса, гума /така наречените EVA/ или пъзелът е направен от дърво,най-често за пъзели с малък брой елементи. Парченцата имат обикновено за основа правоъгълник с изпъкнали или вдлъбнати „езичета“ с различни форма и големина. Те са стеснени при страната на правоъгълника, така че да осигуряват по-здрав захват помежду си. Тези стеснения понякога нарочно липсват, поради което пъзелът по-лесно се размества при невнимателни движения на играещия. Съществуват и други форми на парченцата от пъзела.
Парченцата се получават, като цялата в началото картина бъде нарязана чрез метална матрица със същите размери и форми. Най-често картината е с правоъгълна форма, което означава, че в комплекта се съдържат парченца с по една гладка страна по границите на картината и четири ъглови парченца с по две гладки страни, за четирите ѝ ъгъла.
Целевите изображения
Изображенията, които се ползват за целеви изображения на пъзелите, са най-разнообразни: репродукции на картини от известни художници, природни пейзажи, изображения на животни, коли, камиони, мотоциклети, старинни географски карти. За по-трудните пъзели традиционно се избират изображения, в които плочките в голяма тяхна област (небе, морска повърхност, поле с цветя) си приличат изключително, и затова пъзели над 1000 части са по-трудни.
В процеса на подреждане на пъзела трябва едновременно да се напасват както изображенията на съседните плочки, така и техните изпъкналости и вдлъбнатини. Трябва да се има предвид, че големите производители на пъзели конструират режещите си матрици така, че всяка плочка има уникална за комплекта форма, дори и разликите ѝ с други плочки да са много фини. Колкото и да си подхождат по картинка и форма две плочки, ако за тяхното снаждане е необходимо дори минимално усилие, значи те не са една за друга.
Техники за подреждане
Една от техниките за подреждането на пъзел е първоначалното разделяне на плочките по области от картината (някои производители съветват първо да се сглоби рамката) или по признаци, които са типични за целевото изображение.
Например когато се реди пъзел, изобразяващ старинна географска карта, е най-удобно парченцата да бъдат групирани по суша и вода, по континенти, по близост към екватора и полюсите и т.н. Основните ориентири в един такъв пъзел са текстовете (имена на градове, държави, континенти, острови, морета), картографската символика (различни линии се използват за обозначаване на екватор, тропик, паралел, меридиан, както и числа за географска ширина и дължина), ъглите на пресичане на различните линии (по-острите връхни ъгли отговарят на по-голяма близост до полюса, а по-изправените - до екватора), цветовете (различни за вода и суша, за различна надморска височина) и др. Ориентирите в подредбата са общо взето уникални за всеки пъзел, но с натрупване на опит играещият би могъл да си изведе и други правила, които в началото е спазвал интуитивно.
Брой на плочките и размери на пъзела
Трудността в подреждането на пъзела обаче идва не само от спецификата на изображението и формата на плочките, но и от техния брой в комплекта.
Счита се, че пъзелите от 3000 и повече парченца са вече "за напреднали". Най-големият пъзел, който за момента може да се закупи, се състои от 24000 части.
Броят на парченцата пък е неминуемо свързан с размерите на пъзела и мястото, което той заема, докато е в разпръснат вид.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар