Научете се да не бъдете отличник, да не сте първи, да не побеждавате. Дайте си почивка и бъдете себе си. Дайте и на детето си да отдъхне. Да греши, да следва не изискванията и нормите, а вдъхновението и таланта си. Научете децата си на свободата да бъдат истински, а не да подражават на някого.
Да си отличник – това е роля.
Не особено трудна за изиграване, защото всъщност просто трябва да си такъв, какъвто искат да те виждат учителите, шефовете, командирите.
Но отличниците ще бъдат задминати от щастливите хора, тези, които са по-енергични и по-живи. Животът не учи на правила, а ни учи на това, че времето лети, камъкът тежи, а ти се променяш.
Училището на живота. Снимка: pixabay.com/geralt
Детето, това е бъдещето и вие сте неговото първо стъпало към живота, неговата батерия, неговата начална точка. Не му увесвайте тежести от излишни и измислени подробности.
Преподавам на студенти вече 15 години, което не е толкова много, но виждам във възрастни хора децата, които са били, родителите, които са ги възпитавали, и осъзнавам колко е важно да учим децата си на дизайн.
Под дизайн разбирам умението да мислиш за възможностите. И при него не е достатъчно да си отличник, а дори може да си двойкаджия, хулиган и да се провалиш на тестовете, за да откриеш нещо ново.
Виждам много възрастни, дори преподаватели, които в детството са научени да са "правилни", не са им позволявали да променят нищо в стаите си, задоволявали са се с това, което са им давали.
Децата не трябва да се учат на свобода, това е техният естествен начин на мислене. И затова:
- Разрешете на детето и му помогнете да размести мебелите в стаята си, както иска. В бъдеще то ще променя света и ще стане част от великия трансфер на идеи и правила.
- Покажете на детето, че и вие грешите, че има неща, които не умеете, но се стараете и непрекъснато учите нови неща, защото това ви доставя удоволствие.
- Хванете детето си за ръка и го заведете на работата си, покажете му професионалния си свят, бюрото, колегите. Ако във вашата работа това е неприемливо – подайте си заявлението за напускане, работите в среда на безсмислие и пустота.
- Влезте в света на детето си, седнете на пода в стаята му, попитайте го за рисунките му, за приятелите му. Легнете на пода, погледайте тавана заедно и разговаряйте. Ако детето вече е на 20 – отидете на някоя поляна и просто полежете мълчаливо, гледайте небето. Така небето ще е вече ваше – на двамата – щом сте го споделили.
- Престанете да натрапвате своите успехи на детето си. Ако сте дизайнер, не учете детето си да рисува. Ако сте музикант – да свири. Не е ясно какво е по-добро за вашия син или дъщеря – да стане вас или самия себе си. Но щастието е в ръцете на тези, които се занимават с нещо любимо, а не с нещо, което ненавиждат.
Животът е пълен с обстоятелства, при които побеждават не шампионите, не търпеливите, не отличниците, а щастливите неудачници, пълни с надежди и планове как да преобърнат очакванията на хората около тях.
- Научете детето си да обича. Разкажете му за своята любов, как сте срещнали баща му, как сте видели майка му за първи път. Разкажете му, че от любовта боли, че трябва да се научим да прощаваме и пак да обичаме, въпреки неуспехите – това ще го научи да не се предава и пречупва в живота.
- Дайте на детето си торбичка с тебешири и го пуснете на площадката. Нека раздаде на другите деца и да рисува на асфалта, а вие, отдалече, от планетата на възрастните гледайте как детето ви се справя съвсем само. Без вас, но с вас наблизо.
Така то ще живее щастлив живот, понякога ще гледа в небето, ще си спомня тебешира, бюрото, което само е местило в стаята си, как е лежало на пода с татко си и е мечтало заедно с вас.
-
Не искайте от детето си да е гений, не му натрапвайте знания, не го карайте да учи 5 езика. Наблюдавайте го как се опитва да стигне книгата на горния ред на библиотеката и не му помагайте – нека се справи само. Важното е да му предоставите
тази библиотека.
- Научете се да не бъдете отличник, не сте първи, да не побеждавате.
Автор: Дмитрий Карпов
Източник - highviewart.com
